Духовно напътствие и духовно присъствие в моя живот
Повсеместно явление на тази планета е да се смятат за извън "нормално" разговорите за духовността. Изключителна рядкост е да чуеш споменаването Бог в делничния живот ( ярко изключение от това са Филипините ) и ако някой изобщо започне да говори за него, се счита за "мръднал" или под лошото влияние на секти, учения и т.н. Онези пък, които говорят за Бог, го правят въз основава на наизустеното от купища мъртви и безполезни книги. Единствените моменти, в които може би някои се сещат за Бог, са когато изпаднат в дълбок стрес и безизходица като тежка смъртоносна болест например.
Още от ранното си детство често си задавах въпроса: "Кой е сътворил всичко видимо и невидимо и каква е целта на живота на Земята? Ако е Бог, защо не можем да го видим и чуем?" Както всеки може да се досети, задоволителни отговори на тези въпроси не намерих, тъй-като никой от възрастните около мене ги нямаше. Случвало ми се е да разговарям със свещеници и монаси, но никога не успях смеля сложните теологични отговори, които и без това са далеч от реалния свят и истината.
Около 11-12 годишна възраст започнах "бясно" да чета научна фантастика, но отговорите все още ги нямаше. И така до 42-та си година, когато споменат в предишна глава инцидент промени живота ми и сложи начало на духовното ми пробуждане.
Духовно напътствие
От настоящата си позиция виждам, че духовното напътствие в моя живот е съществувало през цялото това време, но аз съм бил затворен за него.
Първата му осъзната проява беше скоро след имигрирането ми в САЩ, когато се чудех как и каква работа да си намеря. Един ден на улицата взех един от безплатните вестници с обяви за работа и го отворих напосоки. Първото нещо, което видях, беше една агенция предлагаща работа за "caregiver" ( човек,който се грижи за възрастни, болни и т.н. по домовете ). Светкавица премина през мозъка ми и аз веднага разбрах: "това е!". И както можеше да се очаква, винаги когато следваме духовното си напътствие, всичко се уреди светкавично - след няколко дни притежавах вече няколко сертификата за работа и започнах.
Тука ще отворя малка скоба и поясня, че още от малък изпитвах боязън от досега си възрастни немощни и болни хора, защото за мен те олицетворяваха наближаваща смърт, и всячески ги избягвах. Беше дошло време да преодолея една от най-сериозните си духовни блокади. Малко по-късно съвсем естествено развих тази първа стъпка и приех професия, в която страданието, болката и смъртта бяха ежедневие.
И така се започна. Колкото повече се изправях с лице срещу нещата и хората, които преди отбягвах или се страхувах и колкото повече Крия Йога правех, толкова по-съзнателен за Бог и неговото напътствие ставах. Често съм анализирал минали ситуации за да видя отново и отново как всесилната Божия ръка "събира" множеството компоненти за едно събитие, за да се случи в точно определения за това момент. Чудесата започнаха да стават наяве.
Как получавам своето духовно напътствие
То се появява в ума ми под формата на мисъл, но не като резултат от собствената ми мозъчна дейност. Възниква в ума ми мигновено - първата мисъл, която изобщо се появява преди още мозъкът ми да е реагирал на дадената ситуация.
Другият начин на проявление е когато идва от външно лице: на улицата или друго публично място или където и да било. Представете си, например че влизате в някое учреждение и ви е необходим "правилния" човек за помощ или информация. Няма нужда да го търсите специално ако сте отпуснат и отворен за Бог. Той сам ви намира: това е първият, който ви погледне в очи и срещне погледа ви или ви попита с какво може да ви помогне. Ако сами попрактикувате известно време, ще се убедите в безотказното му действие.
Тук е мястото да си призная, че понякога пренебрегвам моето духовно напътствие и правя нещата по собствен Его-начин за което винаги съжалявам след това: резултатите са винаги плачевни и е необходимо време и средства за да се поправи ситуацията, ако изобщо това е възможно.
Друг важен момент, който трябва да спомена е, че на моменти "губя" съзнание за духовното си напътствие. Това се случва когато позволя да бъда дълбоко въвлечен в някакъв проблем и умът ми е зает изцяло с него или въвлечен в безполезни дейности като "чат" на компютъра и подобни. Докато се осъзная и веднага променя ситуацията.
Духовно присъствие
Бог стана неотменна част от живота ми навсякъде и във всичко: работа, почивка, забавления, интимен живот и пр.
Винаги когато върша нещо, което прави други хора истински щастливи ( например даваш голяма сума пари на някой бедняк ) усещам Божията Любов - Сахасрара чакра ( чакрата на върха на главата ) се отваря широко мигновено и блаженство протича през цялото ми тяло. Потокът е толкова силен, че сълзи бликват от очите ми.
Или когато съм близо до някой, който се нуждае и търси духовен съвет и подкрепа. В момента, в който започна да говоря Бог "слиза" на сцената: всичко наоколо потъва в ослепително бяла светлина и тялото ми става безтегловно. Същото се случва и в ситуации на истинска обмяна на Любов с хора, дори и непознати, които са отворени за това. Без думи - очи в очи, сърце към сърце.
Това се случва винаги и с моята любима съпруга.
Другият, който е винаги с мен е моят Гуру. Чувствам неговата аура през цялата планета Земя и усещам неговата Любов където и да се намира в необятното Божие творение.
Има и други същества, които усещам когато са около мене. С някои от тях обменяме чиста любов за определено време. Но по принцип, когато става въпрос за Бог и моят път към него, аз имам вяра на един единствен - моят любим Гуру.
Бог е Любов и всеки сам може да го усети, дори и във физическото си тяло. Променете живота си, направете Любовта приоритет в него, и вие също ще го почуствате.
георги
