Емиграция в САЩ - прозрения и опитЕмиграция в АмерикаЦелта на тази публикация е да споделя своя опит и прозрения след 11 година работа и живот в САЩ с тези, на които предстои да вземат своето решение за емигриране или вече са го взели. Написаното по-долу идва от човек, който отдавна е приел в сърцето си всички хора на тази планета и отвъд като част от едно голямо семейство в Бог, без значение на раса, религия, народност, социално положение, възраст и пол, и за когото националната принадлежност е престанала да същетвува, т.е. от един неутрален наблюдател. През цялото си пребиваване в САЩ не съм се оплаквал от нищо и не съм обвинявал никой за каквото и да било. Ситемата на управление, хората, които управляват, законите, правилата, временната ситуация и т.н. възприех като част от моя нов живот и мой избор, и никога не се опитах да ги променя или да роптая против тях. Можех да променя само себе си и го направих. Ако местоработата не ми харесваше - променях я, ако местоживеенето не ми харесваше - променях го. В края на февруари 2000 година цялото ни семейство емигрира в САЩ със "зелени карти". Нашият избор беше Калифорния и района на Сан Диего, поради факта, че съпругата ми имаше роднини там. Аз лично бих препоръчал Калифорния на всеки от бъдещите имигранти, поради следните причини:
Последният пункт е много важен за всички онези имигранти, идващи от бедни страни с ограничени средства за издръжка. Малко по-късно аз също се възползвах от тези възможности и придобих нова професия съвсем безплатно. Един пример за такива програми е San Diego County Regional Occupational Program. Информация за различни образователни и професионални възможности може да бъде намерена във всяка една от обществените библиотеки, където също има и безплатен интернет достъп. И сега първата важна препоръка: имайте достатъчно средства за издръжка най-малко за 3-4 месеца. Да намерите място за живеене под наем също може да се окаже малко проблематично, поради простата причина, че всички наемодатели искат да проверят вашето минало, а вие нямате такова защото сте просто нови за системата там. Може също да се наложи да инвестирате определена сума за кола втора употреба за да покривате големите разстояния при липса на траспорт. Но това ще зависи от мастото, където се установите и от вида на работата. Веднага след пристигането си на избраното от вас населено място посетете офиса на Администрацията за Социално Осигуряване (Social Security Administration) и кандидатствайте за вашите карти. Тези карти са едни от най-важните документи и без тях не можете да кандидатствате за работа. Намирането на работа е, може би най-голямото предизвикателство. Молбите ви, при кандидатстване за работа, много често могат да бъдат пренебрегнати поради простата причина, че нямате 'работна история' в страната. Така, че бъдете скромни. Кандидатствайте за работа, която малко хора искат да работят. Аз например започнах като "caregiver" само след няколко дни обучение и ориентация с At Your Home Familycare, като получавах 6 долара на час и плащах всичките си транспортни разходи. Стигайки до работата искам да отворя голяма скоба и изложа своята позиция. Виждал съм, в различните форуми, много споделени преживявания на българи живеещи или живяли в САЩ и почти всички се свеждат до оплакванията, че работата е тежка, работата е мръсна и малко пари се плащат и работиш с цветнокожи и чернокожи и т.н. Няма срамна работа и мръсна работа. Работил съм една от най-трудните, и отблъскваща повечето хора, професии ( виж Working as a CNA ) в продължение на повече от 8 години. Тази работи ми даде изключително много. Работил съм 7 дни в седмицата по 12 и повече часа на ден. Затова и дойдохме в САЩ - да се научим да работим и ускорим своето духовно развитие. Един прекрасен ден изгорихме всичките си дипломи и започнахме живота си отначало. Имахме средства да пътуваме редовно до нашите любими места на Филипините. Живяхме повече от 9 години със слънцето и морето на Южна Флорида. По стечение на обстоятелствата три пъти започвахме живота си от "нула" само за да израстнем по-силни и докажем, че всичко е възможно когато имаш мотивация и цел. И през всичкото това време моята любима съпруга беше винаги до мен и любовта беше наш спътник. Живот в АмерикаПредии всичко искам да направя следното изявление: Щастлив съм, че имах възможността да живея и работя в Америка и срещна всички онези скромни и честни хора ( белокожи, цветнокожи и чернокожи, много богати и такива без подслон дори ), които по един или друг начин ми показаха и научиха как да работя и обичам. Всеки един човек, когото срещнах там, е оставил частица от себе си в сърцето ми. Някои от най-важните духовни уроци в моя живот не биха били възможни по начина и с темпото, с които се осъществиха тука. Напълно наясно съм за образа на Америка, изграждан от филми, книги, интернет и пр. в представите на хората по цялата планета. Поради тази причина повечето хора, които имигрират тук, имат очакванията, че ще живеят в разкош и охолство. Скоро тези очаквания се разбиват на пух и прах и "Американската Мечта" си остава блян. Всяко нещо на тази планета и отвъд има своята цена. В Америка тя е много висока. И още нещо много важно - да се поддържа американския начин на живот коства голям процент от естествените ресурси на планетата. Като цифра: само консумацията на енергия е 1/4 от световната. Това е нещо, за което всеки, който го е грижа поне малко за състоянието на земята, не би приел да допринася. Животът е твърде сложно нещо, за да бъде покрит в една публикация, и аз ще изложа само няколко от своите прозрения, които считам важни за всекиго. СвободатаАмериканците гордо наричат своята страна "Земя на свободата", но едно от първите неща, които моето семейство и аз изпитахме тук, беше твърде ограничената свобода. И това е съвсем логично: при огромния брой закони, правила и регулации е наистина невъзможно да има свобода. И това е още по изявено за непълнолетните - те са толкова ограничени в това, което могат да правят и там, където могат да ходят, че нашата по-голяма дъщеря отказа да остане да живее там. Една година по-късно и на по-малката и дойде "до гуша" и се присъедини към кака си да живее в България. След още една година те се завърнаха при нас и започнаха работа. За да ви дам някаква представа за какво точно говоря, ще спомена само, че аз съм израстнал по времето на комунизма през 60-те и 70-те години. По време на своето детство правехме почти всичко, което си поискахме ( наричахме ги лудории по онова време ) и ходехме буквално навсякъде, където поискаме без присъствието на родители или опекуни. Социален живот и комуникацииДруго нещо, пред което твърде скоро се изправихме, бяха покритите прозорци и заключени врати навсякъде. Можеш да живееш месеци наред в една и съща жилищна сграда, без да познаваш съседите си. Хората ги е страх да излизат по тъмно и стоят зад заключените си врати. И с право - твърде много насилие по улиците - нещо, което всеки признава. Знам, че много хора емигрират тук от места на война и бедствия и за тях е голямо облекчение да започнат живота си отново тук. Но познавам, също така, и много които идват от места, където хората живеят като едно голямо семейство и където приоритет са истинските ценности в живота. Преди години разговарях с младо момиче на Филипините, което имаше възможност да живее и работи в Америка и я попитах защо не го направи. Тя ми отговори, че цената е твърде висока - твърде много да се жертва заради пари. Напълно я разбрах. НаказаниетоНещо, което е в цялата американска култура - да се наказват онези, които съгрешат. Това е и причината САЩ да имат най-високия процент затворници на глава от населението - много преди всички останали страни. Наказанието е широко практикувано от отделни индивиди, компании, институции и даже от самото правителство зад пределите на страната. То е част от ежедневието - където и да отидеш виждаш табели и надписи, че ако постъпиш неправилно ще бъдеш наказан; каквито и книжа да попълваш или подписваш, най-отдолу стои същото предупреждение. Съдебни процеси и за най-дребното. Горните три пункта, по мое мнение, са нещо което всеки трябва да отчита преди вземането на важни решения в живота. Винаги има по нещо положително във всяка култура на земята. От нас зависи да го видим и приложим в живота си. Така е при нас - Америка е вече минало. Остана есенцията и мъдростта от преживяното. Време е да продължаваме напред. Нека Любовта е пътеводната ви звезда и Бог част от живота. георги |