Смърт на любим човек - реакции и действителност

Ако нещо изобщо е сигурно в живота на всеки един от нас, то е смъртта. Въпреки, че е едно от най-важните неща, за които хората трябва да знаят и са подготвени, тя все още си остава най-избягваната тема на разговор. Липсата на знание за смъртта води и до погрешното поведение и държане на хората спрямо нея и има огромно влияние върху тяхното духовно развитие. През последното десетилетие съм бил многократно с умиращи, като част от моята работа, но тук искам да споделя опитности свързани със смъртта на любим човек.

През лятото на 2005 година "умря" нашата по-малка дъщеря от левкемия. Мирно, без болка, без болкоуспокояващи и усложнения. Последното бе резултат от практикуването на Бог Йога и Крия Йога в последните месеци преди да напусне тялото си. Това също и помогна да се отвори за Бог и неговата любов и да се подготви за бъдещото си духовно развитие. По-късно, когато аз вече знаех че тя е стигнала крайната цел на всяка душа в Бог, аз имах (и все още имам) многократни контакти с нея - опитности изпълнени с безкрайна любов. Тя идваше просто да ме обича и разтвори някои от лошите спомени в миналото. По онова време аз срещах ежедневно много хора и повечето бяха любопитни за семейното ми положение: "женен ли си?", "имаш ли деца?" и т.н. На всички отговарях по един и същи начин: "Имам две дъщери - една във Флорида и една в Рая." И всички, без изключение, започваха да изказват съболезнованията си. Аз се опитвах да обърна отново внимание върху факта, че тя е в Рая и няма никаква причина за оплакване и болка, а напротив - има всички основания да съм щастлив. Напразно.

Много хора вярват в Бог или Христос, говорят за Бог, молят се на Бог и се надяват един ден да стигнат до него, И всичко това без изобщо да го виждаме, а за повечето и без да чувстват неговото присъствие. Въпрос на здрав разум и проста логика е, че Божият свят от светлина и любов е отвъд тази планета и физическо съществувание. Как в такъв случай хората могат изобщо да очакват, че ще тръгнат към Бог без да са напуснали физическото си тяло преди това и минали през вратата на смъртта? И откъде накъде трябва да има болка и скръб по някой, който вече си е тръгнал? Напротив, има само радост и щастие за истински любещия. Огромното мнозинство изживяват смъртта на любимо същество като тежка загуба. Губим единствено това, което притежаваме. Няма човешко същество, което да е нечия собственост!!! Когато пиша умря слагам думата в кавички, защото в действителност никой не умира. Връзката между физическото тяло и човешкото същество е същата като между леката кола и шофьора и. Колата оживява само когато шофьора се качи в нея. И никой не оплаква колата, когато тя стане негодна т.е. "умре", нито пък устройва скъпи погребални церемонии.

Реакциите на хората спрямо смъртта показват колко далеч е все още човечеството от духовното познание. Следването на погрешни учения и мъртви книги формират погрешно отношение към смъртта и като резултат ние сме неподготвени за едно от най-големите любовните преживявания, както и да се възползваме от шанса за по-нататъшен духовен прогрес по време и след смъртта. В днешно време мнозина са тези, които могат съзнателно да излязат от тялото си. Но техният извън телесен опит се ограничава в астралното измерение наоколо и тъй-като няма никаква поза за духовното им развитие, по същество е чиста загуба на време (единствената, може би, полза е че човек престава да се идентифицира с физическото си тяло). Истинската духовна практика, каквато е Крия Йога, би помогнала за разтваряне на духовните блокади и разсейване на погрешните представи, докато възприятието ни се повиши над физическото. Веднъж започнали да усещаме Божието присъствие, всички погрешни вярвания се изпаряват и можем да открием, че между смъртта и щастието има пряка връзка.

♥ Любов и Романтика ♥ Витлеемската Звезда ♥ С Любов ♥ Молитва за Любов ♥

***
Духовно развитие | Заглавна Страница Щастлив Живот

***