Свобода или родителски контрол

Свободата е най-ценният Божи Дар за цялото човечество. И като такава, наше задължение е да я зачитаме и пазим, да насърчаваме и подпомагаме стремежа за свобода на всеки. Нашият принос в тази насока би трябвало да включва и отглеждането и обучението на собствените ни деца като свободни и щастливи същества.

Избягвам умишлено употребата на думата "възпитание", заради съдържащото се в нея налагане по насилствен път на определени вярвания, възгледи, внушения и пр. Единственият верен път, да покажеш и докажеш с резултати, е живият пример. Живият пример е нещото, което може да се види и усети и накара другите да му подражават. Да бъде жив пример, обаче, е най-голямото предизвикателство за всеки. Жив пример си единствено, ако си минал през реалния живот и си постигнал и реализирал нещо със собствените си ръце и средства, спечелени по честен път. Това означава да си силен и независим, и да използваш здравия разум и сърцето си винаги и навсякъде. Обратното на живия пример е родителския контрол, практикуван масово в днешно време. Причини за пораждането му са: липса на истинска любов, страх от отговорност, липса на духовна зрялост, нежелание за промяна. Всичко, което е "разрешено" на родителите е "разрешено" и на децата. Претексти като "ти си още малък за тези работи", нямат никакви основания, освен нежеланието на родителите да се променят и заживеят по правилния начин. Всеки от родителите би трябвало да е като отворена книга за децата си: да споделя своя жизнен опит и грешки. Не това, което е прочел някъде, а реален опит, постижения и изводи от направени грешки във всички аспекти на живота. ВСИЧКИ. Няма неудобни въпроси и забранени теми. Ако едно дете е в състояние да формулира въпроса си, какъвто и да е той, то е вече узряло да приеме и отговора му. Родителите, обикновено, правят погрешни изводи за развитието на детето съобразно големината на физическото му тяло, докато в абсолютната реалност съществото пред тях може да е много "по-старо" и по-зряло духовно. Може целта на определен въпрос да е да накара родителите сами да чуят отговора му и се замислят върху него.

Свободните деца са щастливи деца

Даването свобода на избор на децата трябва да започне от най-ранната им възраст. Свобода да избират във всичко: приятели, училище, занимания, работа. Колко често сме свидетели на реплики като "не прави", "не ходи", "не се бъркай", "не е твоя работа" и т.н. Всяка забрана винаги има обратния ефект: забраненото нещо става притегателен обект за детето. Ако махнете "не"-то от всяка реплика, ще разберете какво в действителност достига до съзнанието му. Така че избягвайте отрицанията. Обяснявайте подробно какви биха могли да бъдат последствията от всяко едно действие, и как би бил правилния и безопасен начин за извършването му, но оставете децата да изпитват живота по техен начин. Напътствайте ги мъдро и с любов, но не забранявайте. Позволявайте на малките деца също да взимат участие във всички ваши дейности, да наблюдават и помагат колкото е възможно. Колкото по-многостранен опит имат те, толкова по-добре. Това спомага и за проявата на техните вътрешни наклонности, защото огромна част от съвременните родители използват децата си за постигане на собствените си неосъществени амбиции. Примерите от този род са безброй.

Щастливи деца са само свободните деца. Погледнете естествените усмивки на снимката. Излишно е да споменавам, че те растат сред природата и от малки могат да се грижат за себе си и дори за прехраната си. Тези деца са много по-зрели от милионите възрастни, живеещи в градовете на така наречения "Първи" Свят. И още нещо важно: всички те са в перфектно здраве. Уверен съм, че всеки е наясно за влиянието на околната среда върху здравето на човек. Отговорност на всеки родител е осигуряването на най-благоприятна среда за своите деца.

Връзката между родители и деца трябва да бъде и остане за цял живот като връзка между най-добри приятели. Без задължения един към друг, а с любов един към друг. В едно нормално общество децата придобиват своята независимост далеч преди 18-та си година. В много случаи това означава собствена работа, доход и жилище. В съвременното западно общество, обаче, това продължава в някои случаи до 30+ годишна възраст. Старанието на много родители да "изучат" децата си колкото може повече не е нищо друго а "четкане" на собственото им Его ("Вижте МОИТЕ деца!"), а пък последствията от това са катастрофални и за двете страни. Децата израстват слаби, зависими и безпомощни в реалния живот: зависими от мама и тате за храна, жилище и средства за живот; слаби, защото никога не са работили; безпомощни, защото просто не могат или ги мързи да работят. Този тип млади, и на средна възраст, мъже и жени се намират все още в детска зрялост. Някои остават такива, аз лично съм виждал много, и в дълбока старост. Резултатът - едно пропиляно прераждане.

И така, щастието на децата и свободата са без цена и материално измерение и липсата им не може да бъде компенсирана по какъвто и да било начин.

Изборът си остава наш - отговорността също.

♥ Любов и Романтика ♥ Витлеемската Звезда ♥ С Любов ♥ Молитва за Любов ♥

***
Духовно развитие | Заглавна Страница Щастлив Живот

***