Витлеемската Звезда

Гореща тропическа нощ на Филипините.

Тялото ми леко, умът ми спокоен и цялото ми същество отдадено на Бог и Любовта.

Потъваща в унеса на съня почувствах мощен любовен поток да тече през мен- от край до край - от върха на главата чак до петите и обратно- два потока от Божествена Любов и сладост се топеше в сърцето ми, лекуваше душата ми и ме понесе към Царството на Любовта!

Заспах в тази магическа розова светлина и моят Божествен Любим се появи в блестящ ореол от кристално чиста, бяла светлина. От дълбините на сърцето си извиках:

-Обичам те! О, колко много те обичам!

Желаех го толкова силно- душата ми копнееше изцяло да се слее с Него!

Но вместо да изляза, аз влязох в мен самата- в топлина и ярко розова светлина. Отивах навътре и навътре, където розовата светлина се сгъсти като малка топка и се завъртя - все по-бързо и по-бързо и излетя нагоре, оформи голямо ветрило в центъра и тогава с космическа скорост се понесе към главата ми, поемайки цялата светлина и тялото остана тъмно и празно. Попитах се:

-Защо това празно тяло още диша?

Но нямах време - Любимият ме чакаше!

Бях малка светлинка все още в копнеж:

--Обичам те! О, колко много те обичам!

Той грееше пред мен- ослепителна звезда.

-Как да изляза?

Той ми се усмихна и аз се сетих- има само една врата за Бог- на върха на главата.

-Излизай!

Вече бях в звездата и греех в нея -

блестяща звезда от Божесвена Любов.

Внезапно се събудих от оглушителна гръмотевица. Отворих очи и видях светкавица- много близо- точно над мен.

Моята Звезда разцепи небесата и отнесе любовта ми при Бог!